Паметник на Вела Пеева

Величка (Вела) Пеева Пеева с нелегално име Пенка е деец на Работническия младежки съюз (РМС) и на Българската работническа партия, участник в партизанското движение в България през годините на Втората световна война.

Вела Пеева е родена на 16 март 1922 г. в чепинското село Каменица, в семейството на Пею и Катерина Пееви. Началното си образование получава в Каменското основно училище (1929-1936) и в Лъдженската непълна гимназия (1936-1938).

През есента на 1938 г. постъпва в Пазарджишката девическа гимназия, която завършва през лятото на 1941 г.
Още през първия срок на учебната 1938/1939 г. тя става член на РМС, влиза в гимназиалното ръководство на организацията и работи заедно с местните активисти Костадин Старев, Димитър Караиванов, Любен Шкодров, Лазар Боснев и др. Членува в есперантско дружество „Радио“ – гр. Пазарджик заедно с други активни комунисти и ремсисти – Стоян Танев, Стефан Шкодров, Стойо Калпазанов и др.

През есента на 1941 г. В. Пеева се записва за студентка по педагогика, а през 1942 се прехвърля в специалност „География“ в Софийския университет. По това време тя се стреми да разшири кръгозора си и с особен интерес посещава лекциите на известния философ с леви убеждения проф. Димитър Михалчев. Наред с това, В. Пеева участва и в дейността на Българския общ народен студентски съюз. От пролетта на 1942 до април 1943 г. Вела Пеева е привлечена от Емил Марков за сътрудник на Централната военна комисия при Централния комитет на БРП, прераснала в Главен щаб на НОВА. През този период тя работи заедно с Емил Марков, Адалберт Антонов (Малчика), Петър Вранчев, Владо Танов и др., като поддържа връзката на НОВА и ЦК на БРП с окръжните комитети на БРП и РМС в Пазарджишко.

През пролетта на 1942 г. по инициатива на Вела Пеева група младежи (Гера Пеева, Георги Шулев, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Пейо Бозов, Яко Й. Молхов), членове на бойната група на РМС в Каменица, започват да издават нелегалния вестник „Просветител“. За мото на вестника Вела Пеева избира заключителната строфа на стихотворението „Писмо“ от Никола Вапцаров: „Но да умреш, когато // се отърсва // земята от oтровнaтa си плесен, // когато милионите възкръсват – // това е песен, // да, това е песен!

На 27 април 1943 г. Вела Пеева минава заедно със сестра си Гера в нелегалност като партизанка в отряд „Антон Иванов“. Участва във въоръжените акции на отряда в Западните Родопи: превземането и взривяването на дървопреработващата фабрика „Кьошка“ на 21 май 1943 г., нападението на горско стопанство „Светлоструй“ в м. „Чукура“ на 29 юли 1943 г., изгарянето на мандрата край с. Борино на 2 август 1943 г.

Прeз август 1943 г. е приета за член на БРП.

При разделянето на отряда на четири чети около началото на септември 1943 г. Вела Пеева попада в състава на чета „Стефан Божков” с командир Георги Ванчев. По същото време обаче в лагера на четата край с. Жребичко пристига Георги Серкеджиев (Пашката), който донася разпореждане Вела Пеева и още няколко партизани да преминат на разпореждане към щаба на отряда, разквартируван в околностите на с. Храбрино близо до Пловдив.

В началото на ноември Вела Пеева отива в лагер „Техеран“ заедно с партизаните от четите „Георги Жечев“ и „Петър Ченгелов“. На 15 ноември 1943 г. в лагера пристига заповед партизаните от чепинския край да се обособят в отделна военна единица в рамките на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона под общото командване на Методи Шаторов. Така Вела Пеева, Гера Пеева, Атанас Семерджиев (Цветан), Костадин Гяуров, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Атанас Юмерски, Надка Дамянова, Димитър Горостанов се отделят от отряд „Антон Иванов“ и отиват в Чепинското корито, за да поставят началото на нова чета. В началото на декември 1943 г. в лагера край р. Баталач е проведено събрание с участието на 15 партизани, на което четата получава името „Братя Кръстини“ (в памет на загиналите през 1923 г. революционери). Избрано е и ръководство: командир – Атанас Семерджиев, политкомисар – Манол Велев, агитпроп – Вела Пеева, домакин – Никола Божанов. През лятото на 1944 г. четата прераства в Партизанска бригада „Чепинец“.

Около 9 март 1944 г. четата е принудена да напусне лагера си край р. Баталач, тъй като става известно че партизанинът Стефан Добрев е заловен от властите. Положението им в новия „Марта бивак“ под вр. Дългото бърдо е много тежко както поради необичайно студената и снежна зима, така и поради почти пълното изчерпване на хранителните запаси.

През последната седмица на март 1944 г. четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов (Никита) – тръгват към Лъджене и Каменица за срещи със свои другари и поддръжници. Целта им е да намерят група от други 4 партизани (Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Георги Шулев), които от доста време са в Каменския балкан, не знаят за смяната на лагера и да ги приберат в четата.

На 26 март към залеза на Слънцето групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов тръгват към гората над учителския санаториум, където трябва да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от насрочените две срещи с лъдженските им поддръжници се състои само едната, другата се проваля. Причината разбират от дошлия при тях младеж. Оказва се, че предишната нощ Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела, които им попречват да се видят с нея. Тя е женена в Лъджене и Вела много държи да се срещнат.

На 27 март Вела и Стойо осъмват в гората над санаториума. Там през нощта е трябвало да се състои срещата им с групата на Никола Божанов и останалите трима партизани, но тя се проваля. Оказва се, че и едните и другите са били в този район, но на различни места и затова не се намират. Затова сутринта Пеева и Калпазанов решават да се оттеглят към планината. Към 6 часа обаче под Хасковските колонии спират камионите на ловната дружина, разквартирувана в Лъджене. Жандармеристите слизат от каросериите и тръгват по хребета да претърсват местността. Друга рота тръгва от Каменица. Без да подозират опасността, Вела и Стойо се изкачват по пътеката към Мечешките скали, въоръжени само с по един пистолет. Жандармеристите ги забелязват и обстрелват. Двамата се спускат по падината. Срещу тях открива огън картечница. Пеева завива вляво и започва да стреля с пистолет срещу преследвачите. Пръскат се и няколко гранати. Калпазанов се надига и изтичва по склона, но в този момент до него се взривява още една граната. Взривът го зашеметява и го поваля в безсъзнание, а парчета го раняват в ръката. Жандармеристите го залавят.

Вела Пеева прескача ранена няколко хвойни и изчезва в храсталака. Успява да избяга и е укрита за няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния край на с. Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета обаче остават напразни поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство.

В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Вела Пеева слиза до потока да се измие и да вземе вода за през деня. Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията. На 2 май вечерта в двора на лъдженското училище започва подготовка на ловната дружина за нов поход. След полунощ камионите тръгват в две посоки: едните през Каменица за Елин връх, а другите – по шосето за Юндола. Акцията започва на 3 май в 3,30 часа. В 9 часа ротите от връх Арапчал (дн. Черновец) се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води предателят Иван Божков. Той насочва жандармеристите към местността Бялата скала, където е Вела Пеева. Обкръжават я и започва продължителна престрелка. Вела Пеева стреля с пистолет, прикрита зад скалата. За да я изкарат от там, хвърлят бомби. При първата бомба тя остава зад скалата, а при втората избягва в една малка долчинка и продължава да стреля. Сражава се сама срещу многобройна жандармерия 5 часа. Води бой, докато има патрони. Последния оставя за себе си. Според други твърдения загива от вражески куршум. Официалната версия е самоубийство. Командирът на ловната дружина майор Иванов напуска командното си място и отива при Бялата скала. Заповядва да донесат главата ѝ в щаба. В нейната раница откриват само книги – от Ботев, Смирненски и Яворов. И един бележник с песни, стихове и записани мисли. Горският стражар Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ (за тези действия той получава премия 100 000 лева, а в края на август 1944 г. е застрелян от партизаните).

Следобед жандармеристите навлизат в Каменица и разпространяват вестта за гибелта на Вела. Само родителите ѝ още не знаят. Те виждат разплакани другарите на Вела и се досещат, но не искат да повярват, докато един офицер влиза в двора им и казва:
– Днес убихме една от дъщерите ви.
Майката на Вела Пеева пада в безсъзнание, а баща ѝ излиза разплакан навън. Привечер взима парче чисто платно, отива в Лъджене и влиза в училището. Там се е разположил щабът на жандармеристите. Молил да му дадат главата на Вела, за да я погребе, но му казват:
– Сега мисли за своята!

По заповед на майор Иванов жандармеристите бият с отрязаната ѝ глава Стойо Калпазанов, затворен и жестоко инквизиран в мазето на Лъдженското училище. Разстрелват го на 17 май 1944 г. в местността Митилява мандра, близо до лобното място на Вела Пеева.

В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.