Паметната плоча на лесовъда Васил Попов

В рамките на седмицата на гората, всяка година признателни граждани, лесовъди, горски служители поднасят венци и цветя пред паметната плоча на лесовъда Васил Попов, виден лесовъд и радетел на гората, разстрелян заради борбата му срещу горската корупция.

В некролога на Васил Попов, поместен в кн. 2 на списание “Горски преглед” от 1912 г., от името на Дружеството на българските лесовъди се казва: “Още една съкпа жертва, още една незаменима загуба за горското ни дело. Неуморният ратник за повдигане на горското ни дело, неустрашимият борец за правдата, неуморният защитник на горите В. В. Попов угасна. Угасна оня, който с безкористността си даваше пример на младите, загина оня, който с неизчерпаемата си енергия вдъхваше уважение към по-старите. Падна жертва на дълга си, умря като войник на поста си тъкмо в момента, когато България има нужда от честни борци, от предани дейци, от безукоризени служители. Но нека злодеите, които туриха тъй рано край на скъпоценния живот на младия български лесовъд, не мислят, че с това са турили край на делото, на което служи. В. В. Попов умря, но има хиляди поповци, които идат след него и които ще го заместват по-достойно”.
И днес, след 100 години, името на лесовъда-патриот Васил Попов стои на вечна стража на Българската гора, оставил неизличима следа в горската история на България.